7/18/2009

Делнична музика

Това е единственото, което мога да кажа в момента....
В разгара на почивката си...
След 5 невероятни утрини във Венеция..
Един ЯК работен ден (примесен с малко картинг и Ducati...)..
СЛЕДВА........

6/30/2009

Боб Синклер: Обичам да се влюбвам!

Миналия уикенд в София беше специален. За първи път у нас гостува бащата на съвременната диско музика – Кристоф ле Фриан, по-известен като Боб Синклер. Изпълнителят, който буквално побърка света с парчетата си World Hold On и Love Generation, тази година включи България в турнето си, в което представя новия албум Born in 69. Той събра родните си фенове в столичния клуб “Ялта” в събота вечерта. В продължение на 4 часа феновете танцуваха под ритъма на парчетата от последния албум. Не липсваха и класиките от Western Dream – диск, който в продължение на месеци заемаше първите места на различни класации по целия свят, сред които и Билборд. Специално за “Монитор”, Синклер разказва историята на албума, както и любопитни моменти от последните две години.

-Здравей и добре дошъл в България! Как се чувстваш?
–Добре, въпреки факта че не съм спал последните дни.
-Работиш доста тежко напоследък. Сега пусна и нов албум –“Born in 69”, който представяш с турнето си. Отне ти доста дълго време, каква е историята около новия запис?
-Ох, историята е доста дълга. Изпитвах нужда да направя нещо по-голямо след парчета като World hold on и Love Generation. Исках да създам нещо ново, което тотално да побърка публиката. Но след такива големи хитове като по-горните е доста трудно. Затова реших да напусна Франция за известно време и отидох в Лос Анджелис.
-Защо точно в Лос Анджелис?
-Първо, защото там са големите звезди. Нямаше как да не ми хрумне нещо, когато около мен се движат най-различни известни хора. Второ, Лос Анджелис е може би едно от малкото места в света, където е слънчево абсолютно всеки ден! За една година имаше само 3 седмици дъжд. Това е място, което те вдъхновява.
-Какво се случи там? Откри ли това, което търсеше?
-Да, намерих го. В продължение на месеци търсех нови стилове, попаднах на едно по-калифорнийско звучене, рок, поп от 70те и 80те. Открих доста винтидж магазини, купих около 2000 нови записа и ги слушах в продължение на седмици. Първо ми хрумна идеята за парчето Peace Song. То стана и първия голям хит от албума.
-Защо албумът е кръстен Born in 69?
-Докато слушах всички тези демо записи и много, много музика от тези години, например Боб Дилан, си помислих – защо да не си направя подарък за рождения ден? Това е подарък за мен и феновете ми. Пуснахме го в продажба на 11 май, ден, след като навърших 42. И този път всичко се върти около една идея – мир и любов. Има обаче и още нещо – свободния дух на поколението от 60те години. Чрез всички тези неща, преплетени в музиката, аз отново се опитвам да накарам хората да споделят живота си, любовта, която ни крепи. Това е същата мечта, която имахме в албума Western Dream и парчето Love Generation.
-Говорейки за Love Generation, тази песен беше и все още е тотален хит. Имаше ли такова усещане, когато я записа?
-Е, знаех, че парчето е доста специално, но нямах усещането, че ще стане тотален хит. Песента е доста емоционална и запомняща се. Виждам, че хората усещат по някакъв по-дълбок начин текста и музиката, които съм съчетал. Това е песента на момента, а може би и химна на цяло едно поколение.
-Песента Lala Song от новия ти албум също се очертава като голям хит. Тя е много различна, защо?
-Това парче също има специален заряд, така е. Има много, много деца, също като в Love Generation. В песента става дума за мир, акустични китари и добро настроение. Реших да вмъкна малко хип-хоп този път, защото това също е част от музикалната ми култура и е нещо, което много харесвам. Реших обаче да разнообразя, пак спазвайки идеята на албума, но вмъквайки вокалите на хип хоп изпълнители от 70те - Sugarhill Gang. И се получи страхотно! Момчетата са на по 50 години и са изключително свежи и динамични.
-Кога можем да очакваме видеото към песента? Имаше ли някакви идеи как ще изглежда то?
-Трудно ми е да го кажа, но не. Нямах абсолютно никакви идеи. Чувствах се абсолютно празен. Благодарение на Manu Chao и режисьора ми Денис Тибо обаче измислихме най-голямата щуротия! Клипа ще бъде под формата на репортаж за група хлапета, които монтират аудио системи към колелата си и се разхождат по улиците на Ню Йорк с тези огромни колони, закачени за кормилото. Ще се получи страхотен клип, сигурен съм!
-Кога можем да го очакваме?
-До 2-3 седмици ще е готов.
-Всичките ти песни са изключително страстни, заредени са с различни емоции. Със сигурност има нещо, което те вдъхновява и те зарежда. Каквое е то?
-Емоцията. Емоцията като цяло. Обичам да споделям нещата, които музиката носи със себе си, обичам да се влюбвам.
-Влюбен ли си в момента?
-Да. В едно красиво и много специално момиче.
-Ти си диджей от 18 годишен. Винаги ли си искал да се занимаваш точно с това?
-Винаги съм искал да се занимавам с музика. Имах го заложено. Наистина е трудно да балансираш между работата и семейството, особено тогава, когато работата ти е свързана с много пътувания, но когато се занимаваш с това, което те прави истински щастлив, ти си късметлия.
-Какво би казал на феновете си в България?
-Благодаря ви, че подкрепяте музиката ми, надявам се да харесате последния ми албум. Обичайте се!

6/29/2009

В Созопол барманите танцуват


На море през юни. Звучи абсурдно за запаления турист, който търси квартири, цаца на корем и целодневно изпъване на шезлонга на плажа. На море през юни е магическо изживяване само за ценители, особено когато става дума за малкия рай на родното Черноморие – Созопол. Градчето, което всяка година се бори с бетона и цимента и успява да запази чара си, тази година отново събра стотици от цяла България, дошли за едно единствено нещо – откриването на „Малката Текила”. По традиция в средата на юни групи от Варна, Пловдив, София, заравят дружно крак в пясъка, поставяйки началото на лятото. А новият сезон в Созопол по традиция започва в момента, в който една от емблемите на морското градче отвори врати. Намираща се точно срещу входа за стария плаж, до новата автогара и непосредствено преди началото на Стария град, „Малката Текила” със сигурност е донесла на Созопол повече популярност, отколкото и най-добрата кръчма, най-евтината квартира и дори фестивала "Аполония". Като добавим и факта, че китното морско градче е едно от малкото места по крайбрежието, които са запазили чара си и казват не на големите хотели в центъра, разбираме защо толкова народ се изсипва там почти всеки уикенд само за едното му купонясване. Партито за откриването започна още в петък вечерта(12 юни, б.а.), когато за броени часове уличките около Параклиса и новата автогара се напълниха с коли с най-различни регистрационни номера. Големи компании от различни краища на страната идваха с единственото желание да открият сезон 2009. Освен ентусиастите, на отварянето на бара шум се вдигаше и от компания, дошла на морето да празнува рожден ден. На това се казва хора с традиции. Оказа се, че рожденикът от години добавя по годинка към възрастта си именно на това място, сред приятели и познати, голяма част от които без капка колебание в петък след работа палят колата, за да прекарат уикенда на юг. За други пък важеше максимата "човек е човек, когато е на път", пък макар и само за уикенда. А откриването на Малката текила наистина си е добър повод да се поразходиш до Созопол. Заведението е истински рай за прохладните летни жеги. Полу-открито е – не сте съвсем под звездите. Малката Текила прилича по-скоро на огромна тераса с бар по средата, на който правят най-вкусните коктейли и най-утоляващо жаждата мохито. Това е един от малкото барове, в които персоналът не си взима почивка. Когато имат нужда да се отърват от сметките и сипването на питиета, барманите се “смесват с тълпата”, вместо да се оттеглят в някое забутано кътче с цигара в ръка, гледайки накриво посетителите. Това е удоволствие за феновете на бара. Какво по-хубаво от това да си потанцуваш и поговориш с този, който преди малко ти е направил онзи невъобразимо вкусен коктейл, чието име дори не си спомняш? Друго нещо, с което впечатлява персоналът е способността на всеки един от барманите да прави чудеса с шейкъра. Тук стига да кажете само “шот” и след секунди на масата се появяват двайсетина чашки. Магьосниците зад бара правят чудеса и с коктейлите и винаги са готови да експериментират. Това неминуемо води до въпроса - "колко струва". За разлика от повечето места по Черноморието, Созопол все още залага на високия брой посетители, от колкото на нулите в менюто. "Малката текила" не е изключение от правилото. Повечето коктейли са по 6-7лв, малките питиета са между 2 и 3, безалкохолните не надхвърлят 1.50. И всичко това под ритъма на страхотни фънк и грууви мелодии. Барът е любим на стотици и поради друга причина. Както казват някои “Всичко започва и свършва в Созопол”. Първо, няма начин да не видите поне един-двама познати, ако сте почитатели на места като столичните Лодки, Петък, Питие, Билкова, или пък обичате да си плажувате на Смокиня, Каваци или Златна Рибка. Второ, дори и да не видите нито един познат (което е малко вероятно, въпреки всичко), със сигурност ще завършите вечерта с поне още едно име в телефонния си указател. И то няма да бъде от някоя нескопосана свалка. Просто вероятността да срещнете евентуално ново попълнение към компанията е огромна. В никакъв случай не си мислете, че „Малката Текила” работи само вечер. Барът е истински крайбрежен рай през деня. Интериорът е решен в светли цветове – червено, оранжево и тук-таме малко черно по някоя от табуретките. Всичко е кожено, като можете да избирате между някое от четирите сепарета, разположени по ъглите, масичките с високи столове или бара. Под бар разбирайте четирите “стени на терасата” и основния. Можете да се отпуснете и в градината, където има два люлеещи се дивана, както и маси със сгъваеми столчета. Ако ви доскучее, или искате да раздвижите компанията, на разположение денонощно са двете джаги и дартса. Освен че е близо до водата, „Малката текила” е и на сянка, като в непосредствена близост са градската градина, стария град и централния плаж. Говорейки за „Малката текила”, няма как да не споменем и друг, превърнал се в емблематичен, бар в Созопол, много често бъркан с по-горния. Става дума за симпатичното заведение „Текила бар”. То се намира близо до яхтеното пристанище, разположено е върху нещо като сал в морето, което означава, че ако смятате да се отдадете на бурни танци през нощта, трябва задължително да имате връхна дреха под ръка. Да си буквално в морето в полунощ не е шега работа.

6/24/2009

Летни